автор: milcho

ІІ-ра част от „Когато станах Кришна”

х х х

Индия. В много случаи у нас казват „дива Индия”! Аз с нетърпение очаквах този контакт със страната на Маугли, на йогите, на слоновете, на 10те хиляди богове, на Буда на Казандзакис и страната на Ганди и всичко това на куп и за 15-тина дена трябваше да бъде мое.
Мое настояще, а после да стане и мое минало незабравимо. И така и стана. Както го исках така и стана. Даже толкова силно се получи, че и до днес това е най-впечатляващото ми пътуване. Помня такива детайли, но няма да ви описвам всичките. Причини няколко. Първо някои от участниците са живи, и второ невъзможно е да опишеш и да споделиш всички детайли. Иска ти се, а не става. Но ще се постарая, дори с риск да ви омръзна или да ядосам някой.

х х х

Първо, не си спомням точно как се отзовахме от аерогарата до хотела. Май ни поеха местните организатори, т.е. местния Л.О.К. (ЛОК=Локален Организационен Комитет).
ЛОКа, като майка орлица се грижеше за нас и накрая дори ни даде по още 8 долара за да напуснем Индия, т.е. да си платим таксата за влизане в аеропорта за да си отлетим. За излизане от аеропорта (т.е. при пристигане) нямаше такса, но за влизане, когото отпътуваш – да. Осем (8.00) долара. Е може би ако някой, от тия от които зависят сега нещата, прочете тия мои писания може да се удари по челото и да въведе и такса за излизане от аеропорта Ню-Дели. И да се разберем от сега: аз ще пиша Дели, а вие ще разбирате Делхи. Така ми е по-просто, а и така го изговарят там Дели, Ню Дели. А не Делхи или Ню Делхи.

Един от шефовете на ЛОК беше някой си, да кажем индийския сър Манон. Имаше там в ЛОКа и имена като Чандра, Батнагар, Шрива-Става и други прочути индийски имена, но този Манон ще го запомня, с това, че посети Роженската обсерватория и Пампорово – х. Рожен по време на един симпозиум на КОСПАР и то година преди въпросната Генерална Асамблея на МАС. Тогава ме натовариха да проведа една екскурзия в обсерваторията на Рожен на няколко видни учени от симпозиума и Манон беше между тях. Един такъв нисък мургав…ама много, мургав индийски учен:)
И шефа тогава ми каза, -Да ковем желязото докато е горещо, Милчо, дай да поговорим с тоя Манон. Може да изскочи някой заек от него. И така и стана, Голям заек изскочи от сър Манон. Видимо ни запомни и като стана дума за стипендии даде на българите 3 такива и ние видяхме Индия. Той пък тогава видя Рожен и остана видимо доволен от моето старание и разказа и на един свой приятел проф. Батнагар от Рурки университета и той пък проф. Батнагар ни покани допълнително и в Рурки. На 160 км от Дели. Та видяхме и Рурки по време на асамблеята, и Харидуар видяхме и други неща. Е, и малко зор видяхме, но „трай бабо за хубост”, хахаха. Та си спомням още, шефа ми вика: – Превеждай Милчо, и аз превеждам на Манон в Пампорово: -Кажи му, че ние сме братя! И че българите са дошли тук насам, някъде от там от Индия – т.е. от Хиндокуш. И се усмихваме съучастнически. Манон не му се вярва, но е поласкан. Аз ги гледам двамата – шефа и Манон изправени един до друг и също не ми са вярва, но си превеждам и се хиля тържествено вътрешно. Шефа е висок, строен със светла коса, леко побеляла и сини очи, а Манон нисък, възтантурест (това е признак за благополучие в Индия) мургав и много черноок. Абе братя! Се едно ги е една майка родила. Е може пък и да са астрологични близнаци си мисля – според Кестнер – има и такива, нали ги е описал той в „Двойната Лотхен”.
(И още нещо Райсън, тоя Манон няма нищо общо с Манон Леско, и с Бовари, хахаха!)

Така или иначе наближаваме хотела с странното име „Ятри Нивас”. Това име нищо не ни говори. Народ много, ама много …тарапана. Коли биволи, тук там крави, и пак хора и хора и хора и тротинетки. Те тук са на голяма почит тротинетките – малки моторчета на три колела – триколки. Най-стават за таксита. Е има и истински рикши, чат пат, но те са екзотика. Най-разпространени си и най-модни тротинетките. За тях ще стане дума на няколко пъти по време на престоя ми в Индия, та реших още от началото да сме на ясно с тях. И не знаем нищо за тук, а именно какво ще ни се предложи за спане и като за хотел, и се чудим. А очакваме всичко. Дори другият колега подмята, -Абееее, това да не са „Шатри на нивата” тоя „Ятри Нивас” и всички се смеем, ама не ни е много смешно. Изведнъж пред нас се извисява едно здание, като голям кукуруз! Това е х. „Ятри Нивас” …каза някой – хотела, който ще бъде наш дом цели 2(две) седмици в Индия. Докато трае Генералната Асамблея. Абе по лесно беше да и казваме конгрес, но не знам кой го измисли това, да е с две думи - не конгрес, а Генерална Асамблея – като Генерален секретар, Генерален Директор, Генерал изобщо… Друго си е Генерал на Асамблея! Но вътре в хотела, мама мия, оказва се, че колегата е почти прав. Стаите странни, няма маси и столове вътре, вратите леко се притварят и духа и е проветриво. Джамовете на стаите почти винаги са отворени и леглата, ах, легла просто няма. Ще спим и спим на пода на матраци направо на пода. Източен деликатес. Тоалет има на етажа. Вода …водата в Индия се не пие.Но не защото съдържа негасена вар като в Чирпан, а поради всякакви бацили в нея и амеби. Това са ми го втълпили сестрите от 16-та поликлиника на Руски паметник, които ми шибнаха 3-4 ваксини против всички известни южни зарази, включително сифилис и гонорея и които ми изписаха, така необходимия жълт „пашапорт”. И затова, момко казаха, най-сигурно е да си носите нещо твърдо, за дезинфекция и ще пиете само вода от затворена официално бутилка. Може и кОла, или швепс, но само ако вие сам си отворите бутилката, така че си носете и отварачка. Ако Ви е мил живота. А той тогава ми беше много мил. И много мил беше на милите ми майка, татко и жена ми, (децата ги интересуваше само дали ще донеса дъвки и други подаръци, а и слон – индийски слон!). И сега живота ми е мил и на повече хора е вече е мил живота ми, но сега е друго. И на мен май все по мил ми става живота ми, пък нали и вече съм и „Мил(чо) от Хулите”.

И аз не посягам да пия вода. Само кОла и напитки в бутилка. И чай не пия. Но всяка сутрин хопа – прислужника, де, на етажа, едно малко индусче рано в 6,00 часа се думка силно на вратата и се провиква жално и настойчиво: Морнинг тии сър!( т.е. сутрешния чай сър) Е, разбрахте ли защо ми е кеф да ми казват „сър”. От тогава е. От хотел Ятри Нивас. Аз отначало излизах сънен и любезно му обяснявах, (на бейрутско-армемнски английски, че не пия чай. Още повече в Индия, още повече рано в 6 часа сутрин, и то когато съм си легнал най-рано едва в полунощ. Но нямаше резултат, всеки божи ден в 6,00 като будилник: „Морнинг тии сър”! Но тази водна диета даде резултат. Не се заболях от амеба и други там „балезни”. А един колега от Сибир я хвана тогава тая амеба, май от споменатия „Морнинг тии”. И после прекара асамблеята в тоалетната на етажа и го лекувах със споменатата бутилка „Столичная”, която успях да прекарам през девет земи в Индия и най-вече през познатите ви „мили” Кувейтските митничари.

Веднага, хвърлихме багажа, аз взимам фотоапарата и се заемаме да изучаваме Индия. Имаше какво да изучаваме понеже това което видяхме не може де се опише. Накратко хотела беше в един от центровете на Ню Дели на 4-5 км от Ред Форт и почти толкова от прочутата на Дели - зоологическа градина с бели тигри. По пътя към „зууто” пък беше прочутата алея …едно огромно поле, по която ставаха тук държавните паради, и по която караха тленните останки на Ганди, Неру, Индира Ганди и т.н. преди да ги изгорят на една сандалова клада и да им развеят праха в Ганг или над Индия. Наблизо имаше няколко интересни музея, със древни скулптури на безчет богове включително части от копия на пана от храма Каджурахо, магазинчета под път и над път, букинисти и почти всичко на английски. Имаше и един покрит подземен пазар който се казваше „Палинка” базар. Абе, мили читатели, „вундер дер натюр”, как да не се чудиш. Палинка по унгарски е ракия. Било крушова (BTW най-вкусната тук в Маджарско), било кайсиевата-барак палинка, било друга, се ракия. Та там от Палинка базар, си купих с честно подарените ми в Кувейт 20 долара, 3-4 бутилки кукурузено уиски – бърбан. С други думи, табуретково уиски, но за дезинфекция ставаше. И следствие на редовната му употреба тогава, преди лягане, след лягане, а и по нощите и чат пат и денем, сега ви пеша тия редове.

Конгресната зала и въобще сградата където се провеждаше конгреса беше също наблизо. До там се отиваше пеша. Но винаги ни съпровождаше по някоя тротинетка и драйвъра-индус с жестове и разни знаци-покани ни убеждаваше да се качим та да ни откарат до там. За по 5-6 рупи. Тогава май 12 рупи беше 1 долар. Представяте ли си каква ефтиния. Но ние, не та не. Отказвахме, пестяхме рупии и долари, зер ни чакаха срещи с местните търговци на сувенири, а там именно от мен зависеше колко ще спазарим стоката. А наблизо беше и един пазар на открито с много сергии и навесчета, който после, след докладите – всеки ден посещавахме (ако си спомняте на път към този пазар се случи и „Историята без език”). Имаше и разни факири със кобри, йоги, амбулантни търговци, разни шмекери, и няколко гилдии просяци. Тук видях такива невероятни начини на просене и сдобиване с по сравнително честен начин(т.е. отмъкване) на по няколко рупи, че Остап и бившия член на руската държавната дума г-н Воробянинов т.е. Писанчо, можеше с право да им завидят. Но и мен си ме биваше, след уроците които имах от пазара в Ереван а и на енкер Ашот. Но за това ще стане дума в другия разказ който ще се казва „Индия- гуд кънтри”!

Ааа, а с Джантар-Мантар, какаво стана Милчо… с Джантар-Мантар? Това е просто! Ами влезте в Интернет де! В Гугъллл-мугъл. Ето например:
http://en.wikipedia.org/wiki/Jantar_Mantar_(Jaipur) - има я и преведена на български.
Сега това поне имате възможност. Малко се поразмърдайте:) Тогава нямаше как да узная това и трябваше да чета в Британската енциклопедия. А иначе ще разберете, че това означава „Измерителен инструмент” и се касае за една не до там древна обсерватория, от началото на 18 век която прилича на тая на Улугбек и е построена от Махараджа Джай Сингх II в Джайпур, Индия между 1727 и 1734 година. Тя в същност беше емблема на конгреса и се намираше много близо, т.е. недалече от хотела и направо се отправихме веднага натам. Нищо особено, като една детска открита игрална градинка с разни катерушки и дъгички за скейт-тинета да си тренират там на воля с дъските на колелца. Нямаше такса за вход, гебюр, и др. там пречки. Всичко на открито. От червени тухли бяха възстановени по чертежи древните строения. Направихме, т.е. аз направих няколко снимки за спомен, понеже само аз си носех моя верен Зенит.
После обратно в хотела. И на сутринта, на другата сутрин, отидохме с нетърпение да се регистрираме на Конгреса, да си получим заветните чантички, и супорта – т.е. немного рупи. Но и на това бяхме благодарни. Очертаваше се да изпълним мисията – т.е. да видим Индия и да купим подаръци. Само за слона имах притеснения. Разбира се не става дума за жив слон, къде ти…а за дървена скулпторка от яко дърво. С индийски орнаменти. Но не знаех цената, а после се оказа по моите възможности, още повече, както ви казах „нямам равен” в пазаренето.

И така започна моето участие в тези Генерални астрономически асамблеи през следващите 20 години през които участвах редовно във всичките тях, на всеки три години, и обиколих света от Сидни-Австралия до Хага и от Аржентина - Буенос Айрес до Осака. А и на други места бях чат пат. Та има още много с какво да ви се фукам,
но се надявам да ви е интересно с мен.

Милчо КИ

Буда, Атила утца, 2009-06-13, 01:33 СЕТ

PS. Ще следва „Индия гуд-кънтри” тоест „Индия е хубава страна”
История или истории за пазарене, покупки, пак пазарене, срещи с обикновени индийци и с необикновени и тигри, дервиши и кашмирци с ятягани, за това как се къпахме в Ганг, лекции и как накрая станах Кришна! Е, и още нещо. И за Рурки и Харидуар и Калияр и Кришна, обещавам, ще стане дума, ееее има време де, я малко повече търпение. : )