Небето плаче, заспивам.
Очите ми са празни.
Това е между сънищата и безсънищата ми.
Като самотен, безпътен скитник на път без посока
Чакам тихо да дойдеш да ме отвлечеш.
Полунощ е...
Пепеляшка плаче за пореден път.
Разкажи ми приказка!
Не, не онази, в която принцът умира...
Имам дузина некролога на стената ми...
Кой посоли възглавницата ми?
Небето заспива, а аз плача.
Иде ли утрото??
За Бога... обичай ме...
03.08.2004