Чуваш ли как пеят песъчинките
и перперят неистово в стиха ми:
ин ян ин ян ин ян ин
ян ин ян ин ян ин ян
Оранжевото слънце на пустинята
тупти в сърцето на камилата...
Миражно е в съня на гущера,
полегнал в гънките на Персия...
Към себе си пътувам, тръгнала
към тебе през пустините на Азия.
Ти знаеш колко жежко е да търсиш
оазиса на вечното познание.
И неочаквано да го откриеш
в разцъфнала пустинна роза,
която, жадна за любов, припява:
ин ян ин ян ин ян ин
ян ин ян ин ян ин ян
Миражно във съня на гущера,
полегнал в гънките на Персия...