автор: _katerina_

Все търсим пътя си
в живота,
а вървим по горски
пътеки...
Все търсим път
към щастието,
а може би щастието
е пътя?...
Все гоним вятъра,
забързани в нашите
делници,
а дали сме в правилната
посока?-
Нали все пак
не сме безделници!
Искаме да достигнем
звездите
и летим устремени
с мечтите си...
Но в таз бурна надпревара
със времето,
закъде всъщност,
сме се разбързали
в ежедневието?
Разполагаме с миг
от Вечността,
а ето вече губим
младостта
и времето няма
да ни прости
и няма смисъл
да викаме:
"О,миг, поспри!"
Да вземем съдбата
в две ръце
и да се радваме
на децата си,
да изживеем всеки миг
от сърце
и да се прославим
с делата си!