Това е раздел, отворен в живота ми доста отдавна и трасиран късно вечер от работното място, към домашната крепост.
есен- Гледайки в краката си, отбелязваш, че тук някъде има дърво по окапалите му листа.
зима- Колко е удобно да вървиш по утъпкано, дори и да се подхлъзваш и колко е красиво да минаваш първи.
звезди- Незабележими ако не вдигнеш глава, безинтересни с присъствието си, непретенциозни, безмълвни, виждат всичко, не могат да променят нищо и колко е успокояващо, че още и винаги ще ги има.
днес (за Човеците и обстоятелствата)- Има две причини да доближиш до някого-или да заобикалиш локва или защото си познал нещо... Ако обаче се отдалечиш... дали си се припознал или локва ви разделя... ?!