автор: milcho

х х х

Това е продължение на историята за пътуването ми до Индия. Не исках да я претупам тогава и затова не ви я разказах цялата. Тя започна с Кувейт. С кацането и престоя в Кувейт, ако си спомняте и със срещата с кувейтските митничари, които за малко не ме озаптисаха понеже носех 4 бутилки коняк. По скоро 3 бутилки Плиска и една водка Столичная. Водката успях да прекарам, но Плиската не.
Бутилките „Плиска” попаднаха в и потънаха в дебрите на българското посолство в Кувейт, тогава но в замяна получих 20-тина долара за да си купя бърбън от захарна тръстика за дезинфекция в Ню Дели. И три вица получих от тогавашния наш посланик, ремсиста от кв. Мошино в Перник. Стори ми се честен човек. Надали е жив вече – и тогава беше на възраст, и беше изтощен и отслабнал от жегите там. Тогава посланика ни яви като ангел небесен в чакалнята преди митницата, и не спаси от скандал, взе и пренесе(внесе) въпросните бутилки в Кувейт, които не видях повече. Та тогава там имаше сух режим, а май и сега го има, за простолюдието.

И започвам отново тая история в няколко части, за да се отърва от нея. Тя може би още пъти ще се връща при Вас, мили читатели, но нека да ви кажа първо основните неща, а детайлите ще ги уточняваме както се казва „на хаду”.

През Кувейт и Дубай за Ню Делхи

Та до къде бяхме стигнали... Най важното е, че все още съм в Кувейт. Все още не съм посетил в Златния Сук (прочутия пазара на злато) на Кувейт. Спим в най-по-супер хотел от веригата Карлтон, така са ни купени билетите от БАН, с преспиване, и чакаме два дена за да направим връзка с презокеанския британски авио-лайнер „Три Стар”, който ще ни донесе като птицата Рух, в Ню Дели –столицата на Индия, която по онова време беше и световна астрономическа столица – в нея се състоя поредния Световен астрономически конгрес. За сведение годината беше 1985, а астрономите имат тая добра традиция да се събират на всеки 3 години някъде по света. Та от 1985 г в която за първи път отидох на такъв конгрес, и когато ми дадоха супорт-грант-стипендия-пари от МАС(Международния Астрономически Съюз) - т.е. нищо на ръка, но ми платиха хотела и таксата за правоучастие и даже ми дадоха няклоко десетки скромни рупии за да се храня, но аз ги пестих за екзотични подаръци и я карах само на кока-кола, банани и ако някой ни покани на ядене. А също се хранехме, муфта по време на „безплантите” обеди и социални мероприятия на конгреса. Позната история тогава (пък и сега) на български БГ-Научни работници(просяци).

Тогава на правоверния научен сътрудник-командирован в чужбина му се полагаха 27 долара. Да си ги закупи... и с тях, и да се шири на воля в която и да е страна на света и да благоденствува. На по-старшите – професори и т.н. началници им се полагаха по-малко повече. Забравих да Ви спомена, че не бях сам на при този научен круйз. Аз бях най-младия и най-неопитния, но само аз назнайвах малко английски. А и имах пред себе си школата на командировки в Гърция, Италия, Англия-Шотландия и Германия. Меко казано след като успешно преминах изпитанието на „Айде дромос” в братска Гърция ми се отвори парашута, а и покрай липсата на желаещи да се жертват и да посетят Италия в онази 1983 и т.н. С мен бяха двама по старши колеги, тогава ги мислех и за стари… А сега пресмятам, че са били тогава на 53-55 години….Боже, в разцвета на научната си сила. А аз бях тогава едва на 40 г.! Направо заек!
Старшите колеги бяха на Вие с английския. А аз се пъчех, понеже бях заучил няколко фрази, като Хелоо, Хай, Хау ар Ю и ОК! ОК е най-важната фраза на английски! Щом знаеш ОК всичко ще бъде ОК, където и да попаднеш. Може да те вземат и за поет! Понеже това ОК е и най-краткото стихотворение, посветено на Бургаския кей, от видния български поет Трендафил Акациев! О,Кей! Та сага като си спомням какви неща съм приказвал тогава, се изчервявам. То бива смелост, бива но такава граничеща с тази на Раймонда Диен…или Матросов …мани, мани:). По-натам ще стене дума и за това при посещението ни в град Рурки – в Университета му.

И единият колега, който имаше някой лев м повече, имаше задачата и заръката да купи подарък един пръстен, с червен рубин. Златен пръстен с червен рубин. Защо Златен – понеже златото си е злато винаги. А червен …може би понеже рубина е червен, а и звездата ни беше рубинена или рубинено червена, и кръвта ни е червена, и розите са червени и те така. И ме помоли да му превеждам при сделката. Аз преводача от английски и спеца по сделки на златни пръстени с червен рубин. И отиваме в Златния Сук на Кувейт. Там само нас ни няма. И гледам от една лимузина се измъкват 4 кадъни с фереджета. И тръгват и те към сука. Едната ги предвожда. Ако мислите, че сме сами с колегата …напразно. С нас е и един придружител от посолството. Той ни осведомява веднага, че това, тези 4 кадъни са 4-те жени на някой от местните шейхове. И че за всяка има построена отделна къща, като малък палат. И после от колата ни ги показва…един малък квартал, с наредени такива 4х4 къщи – красиви във ориенталски стил. Защо само 4 така и не разбрах. Сигурно все пак за някакво приличие. И защо къщите са една до друга? Може би да им е по лесно да си сътрудничат 4-те официални жени на дадения шейх. А и за него е по добре да са наблизо. Ако едната нещо го ядоса, или не го уважава например, той тутакси да отскочи при следващата. И само ако и 4-те са си наговорили да му бият дуспата дадена вечер, едва тогава да потърси утеха в някой бар в хотел „Меридиан” или другаде. Места такива и утешителки на шейхове бол, в Кувейт и другаде в странство. Но само 4 са официални утешителки – 4 напълно обезпечени кувейтски жени, та чак до 3то поколение.

В Сука удряме на камък. Няма такива златни пръстени с червен рубин, пък и не му се иска на колегата, явно да афишира тази покупка и пристрастност към златен пръстен с червен рубин пред други хора. И са договаряме да отидем по-късно сами. Уж на разходка до прочутия хотел „Меридиан”. Така и става. След обяд се измъкваме само двамата, по бели панталони и право в хотела. Такъв разкош не бях виждал до тогава.
Хотела е до прочутите Кувейтски водни кули, красиви като скулптури, май направени от някакъв архитект югославянин. Те бяха и са май и сега символа на Кувейт.
Веднага ме обзе законна завист, защо пък българин не е построил – т.е. дал идеята за тия кули. Но сигурно има защо.
В „Мередиан”-а няма и помен от жегата навън. Всичко е с климатици, магазин до магазина и все отборни марки. На Шанел, на Ален Делон, на Армани, на .. на кой ли не.
И пред всеки магазин (на това сега му викат „мол” седи по някой арап с бяло наметало и чалма на главата опасана с една черна връв и кани… ама как те кани, всеки евреин беден софийски търговец на платна, чорапи или балтони може да му завиди.
Не пропускат клиент да премине без да го поканят в магазина си и да черпят с по студена кола и чаша студена вода в добавък безплатно. И после да го уговорят да купи пръстен с червен рубин за 5000 долара. Не е важно как ще стане плащането, в брой, с чек или с кредитна карта, VISA, MASTER CARD, или Американ Експрес или Динърс Клъб. Ни правим впечатление на такива клиенти, с летни костюми сме, с връзки и с бели ризи. Направо сме като западяци. Гъчкани с пари. И веднага падаме в капана. Но ние не се противим много – нали за това сме тук. Вкарват ни в магазина. Злато, злато и злато. Бяло злато т.е. платина и диаманти бол. Нооо нас ни интересува само златен пръстен със голям рубин. Червен рубин, макар, че рубинът си е червен по условие.
Двамата продавачи в бели роби и нищо като чалми се разговарят по кувейтски и веднага единият от тях измъква мечтаният пръстен. Шикарна работа. Точно става на безименният пръст на колегата, който за целта не си носи предвидливо брачната халка.
Върти го насам натам, оглежда се с него на близкото огледало. Пръстена освен рубина има и по 4 малки камъчета от всяка страна на рубина. Но те ни интересуват, важното е че пръстена е златен и има червен рубин. Резонния въпрос следва. Колегата ми явно е довелен и ми прави знак с очи …питай колко, колко струва! И аз питам: Колко стрива това бижу, този пръстен, господа шейхове. Те са споглеждат и казват, сумата. Аз смятам, че не съм разбрал и ги карам да повторят. Те считат, че това е първия акт на пазарене. На началото на сделката. Аз обаче съм потресен. С мен само да не стигнеш до пазарене. Не съм скрънза, но опре ли до пазарене, да не си ми насреща. Еша си нямам. Завършил съм курсове на висшо пазарене на стария Еревански пазар. И учител ми е бил не кой да е, а Ашот Гарибджанян. Сега той се пазари в Калифорния със жена си Зоя – там се преместиха.
-Колко е? Колко искат? Пита с нетърпение старшия колега. – Само 5000 долара като да нас, отвръщам,аз и се усмихвам. Очаквам неговата реакция, като знам че е отделил само около до 80 долара за тоя пръстен. Такива са проучванията му в София. Колегата веднага сваля пръстена като ужилен. Все едно го е опарил. Пък може би си мисли, че само да го пробаш тоя пръстен ще ти поискат 80 долара, хахаха! Сваля го и га дава на мен за да се отърве от него или да поделим евентуално разходите от пробата. Аз го взимам и го пробвам. Мен не ми пука. Аз имам само 27 долара, с които трябва да отида до Индия, да се върна и да купя подаръци.
Защо е толкова скъп, звери се колегата. Питай колко е карата златото? И сочи -Колко карата голд? – Шейховете се споглеждат и си казват навярно: -Аман от скрънзи европейци. По една жена имат тия прошляци и един пръстен им се свиди да и купят. А и любовниците им и тях направо да ги ожалиш. Но любезно се усмихват и продължават пазарлъка. Ама сърррр!, обръщат се те към мен, но визират него.Това тук са още 8 диаманта сър… всеки е не знам по колко си карата. Златото е 18 карата, малко по твърдо за да държи диамантите и този красив червен рубин. Ааа, така ли било…клатя аз глава, като се правя, че не съм разбрал за диамантите от самото начало на пазарлъка. Стремя се да запазя и достойнство, и да не ни поискат пари за колата, като ни разберат що за стока сме. Шефе казвам, усетиха ни, да бягаме! Докато не е станало късно. Оставям веднага пръстена с 8-те диамата и рубинчето на стъклената витрина и му казвам мислено:
–Сбогом пръстенче с осем диаманта и един червен рубин. Надали друг път ще имам този шанс да пробвам на ръката си пръстен за 5000 долара. И това се оказва голата истина в следващите години, та чак до момента.
Измъкваме се, по английски, аз промрънквам пред шейховоте-продавачи, че ние търсим такъв пръстен по-семпъл, само с рубин… без диаманти. Те кимат, -Елате утре ще имаме такъв пръстен и ще е по „чип”(евтин) – само 500 долара. По ниско не може да свалят. ОК! Казвам аз, до утре! И се разделяме приятелски. Те с надеждата, че не са загубили новите си клиенти, ние щастливи, че не са ни поискали пари за пробата и за кока-колата със студената вода.

И на сутринта сме вече на „любимата” Кувейтска аерогара. За предпоследен път я виждам и точка. Кацаме в Дубай. Имаме няколко часа престой. В съзнанието ми се вихрят сцени от филма „Емануела” (тогава де, хахаха, млад бях), но Емауела йок. С моите доларови ограничения само се мотая между щандовете и щракам с фотоапарата Зенит.

Колегата ми обаче е щастлив. На ръката му, на лявата му ръка се мъдри заветния „златен” пръстен с „рубин” (менте) за 35-40 долара. Има сделка! Казвам му аз.
И съм доволен, че една голяма част от мисията ни – „До Индия и назад” е свършена.
И аз повече няма да пазарувам с колегите. Напразни надежди. Това което ме се случи за тия 15 дни в Индия остана като най-ярък и незабравим спомен. И сега, едва сега ще го споделя с Вас. Имайте търпение, обаче - историята е дълга. През Ню Делхи (Дели) – Джантар-Мантар, до Рурки, Харидуар, Калияр, и обрано в Дели и после пак със самолета през Кувейт та в София!

И когато смогна. Само не ме пришпорвайте. Имайте милост. Все пак трябва и да отделям време и на астрономията, нали с нея си вадя хляба.
Та следващия разказ ще бъде за „Джантар-Мантар” - древна обсерватория на някой си индийски махараджа - Сингх живял през средните векове. И леко по темата, но и още нещо…

И така самолета, лайнера „Три Стар” каца на аерогарата в Ню Дели. Излизам от самолета и още на стълбичката на лайнера ме обгръща една миризма, едно ухание.
Някаква смес от аромати на димни миризливи пръчки, на къри, на екзотични цветя и на хора, на много, много хора.
Уханието на ИНДИЯ!


КИ

Буда, Атила утца, 2009-06-11, 03:11 СЕТ
О, Кей? Йес сър! Ооо, Кей!