автор: sashtata

Грехът и ли? –
И утре ще е като днеска,
същия -
ще и` горчи
стаеното очакване,
ще се смалява
стихнала по мръкнало
и свита в шепа
ще сънува нещо.
Но ще я измъква
утрото на светло
да се събуди
пак в длан на просяк.
Дамгосваха,
проклинаха небето и`,
а все по него
слепооки бродят.
И ръцете им,
свърталища на ветрове,
кръстно сричат
по голата и` вяра,
после със подвити колене
измолват светостта си
пред олтара.
А тя и утре ще е
като днеска, същата -
със сянката си
пътища ще храни
и ще целува
лудият ръцете и`
по простата причина,
че е спряла.
Не времето –
походката им коловозна
и е надзърнала отвъд стените.
Единствен той
разбира, че възможно е
илюзии
и светове
да храниш със трохите.