автор: Elishka

Ще натрупам от стъпки след мен планина.
Като силна отрова е бягството.
Аз не искам да бъда онази вина,
дето идва след грешката в някого.

Ще си тръгна, преди да ме видиш отвън
и преди да се стъмни. По видело.
Че когато заспивам, се хващам на сън,
как се връщам при теб непредвидено.

И е болка - такава, че трудно търпя
как човърка... особено в раните,
но не свиквам със нея, макар че вървя
по безкрайно на вид разтояние.

Не прилича на път. На места като тук,
ми напомня жестоко на стълбище.
До средата качих и с надежда на глух,
чакам нещо да чуя за бъдеще.

Но от никъде нищо. Животът мълчи.
И светът е замлъкнал наоколо.
А поисках не много - да спре да боли,
щом остана без теб. Само толкова.