Преди да завали
Сега ще ви напиша стих
Чувствам го. Той е в мен, но идва към вас.
Опитвам се от няколко дена да Ви го напиша,
Но не се получава. Стои си в мен и не излиза.
И ето го.
Идва.
Раз - идва.
Идваа,
двааа.
Триииииии!
И ето сега той стои пред вас гол голеничък.
Самотен и смутено виновен,
понеже не знае как ще го посрещнете.
Приемете го такъв какъвто е.
Той идва от една друга страна.
От една градина с алеи и цветя.
И един човек го гледа също.
Този човек се казва Михай Бабич.
Стихът ми стои на колене пред него.
И пред вас стои на колене.
И аз стоя на колене.
Един от ХуЛите.
И заваля летен дъжд.
На едри капки
във
Веермецьо
Милчо КИРИЛОВ
Буда, Веермецьо, 2009-06-10, 22:56 СЕТ
Véremező, пред Babits Mihály