автор: kasiana

Всичките приятелки на Марта си имаха гаджета. И това я ядеше отвътре като червей,защото тя си нямаше. Колкото си беше черничка, от завист стана още по-черна. И търсеше своя Мефистофел, комуто да продаде душата си, но да познае любовта.

Срещна го обаче в женски образ, когато и където най-малко очакваше – в парка на Студентското общежитие. Беше влюбена в един от преподавателите си от Университета – Анани Калудов, който изобщо не я забелязваше,защото жена му беше млада хубавелка, която още го вълнуваше… Но Марта си беше избрала тъкмо него и сън не я ловеше.
Не ù се прибираше в студентското общежитие. Пък и съквартирантката ù се сваляше с Любо от техния курс и тя им преотстъпи за два часа територията. Омръзна ù да се разхожда и седна на една пейка, отвори записките си и се зачете – следващия ден имаше контролно и трябваше да се подготви.
Неочаквано до нея приседна стара циганка и поиска да ù гледа на ръка. Марта реши да я отпрати, но преди да стори това, врачката ù рече:
- Магия за любов ти трябва, момиче. На мъжете умни жени в леглото не им трябват. Тях с хубост или с магия можеш да ги прикоткаш. Като те гледам – хубост ти липсва, затова ще ти кажа една любовна магия- да ме споменуваш, додето си жива. И циганката зашепна нещо на ухото на момичето. Марта ту се изчервяваше, ту потрепваше, ту поглеждаше удивено циганката. Бръкна в джоба си да извади левче, да ù плати, но старата махна с ръка – не щяла нищо.
- Как се казваш?- попита Марта.
- Луца ме викат, сбогом, момиче…

Цяла седмица Марта чака мига, в който според циганката можеше да се приготви любовният еликсир. Набра росни билки по пълнолуние, сипа ги в шише с шампанско, изрече магичните думи, които ù прошепна врачката и започна да крои планове как да почерпи с любовния еликсир Анани Калудов.
Един ден той сам дойде. Марта едва не припадна, когато го видя в рамката на отворената врата. Той обясни накратко, че е дежурен по общежитие и проверява дали студентите имат някакви проблеми с помещенията, които обитават.
- Заповядайте, - покани го Марта – и започна да му обяснява за теча в банята, но изведнъж се досети за колета, който бе получила от родителите си и реши, че ще е учтиво да почерпи Калудов. В малка бонбониера тя бе сипала шоколадови бонбони. Сложи на масата и бутилката с шампанското и две кристални чаши и покани Калудов да се почерпят по случай рождения ден на баща ù. Такъв нямаше, но кой ли щеше да проверява? Калудов неочаквано прие поканата. И всичко стана, както Луца ù каза…
След месец Калудов беше лудо влюбен в Марта. Не откъсваше очи от нея в аудиторията. Търсеше я непрекъснато с поглед, трепваше, когато тя вдигнеше клепките си, и вторачено се взираше в нея. Луца се оказа права. Любовният еликсир замъгли съзнанието на Калудов и той бе всмукан като от прахосмукачка от Марта., която цяла година благославяше циганката, докато лежеше в обятията на Калудов.
Ала хубавата му като икона съпруга изглежда също си имаше своята Луца, защото Калудов се насити на студентката си, даже се чудеше как е могъл да се докосне до нея…
Марта побесня. Колкото беше черна отвън, толкова по-черна стана отвътре.
Ходи в парка, търси Луца, но от нея нямаше и помен.
Добре, че наближаваше краят на следването.
Марта седна да пише дипломната си работа и вглъбена в нея- позабрави любовните терзания. Баща ù беше казал без диплома да се не връща вкъщи и Марта здравата поработи, за да го зарадва.

(Следва продължение)