автор: milcho

Най-хубавите пръжки сега ги правят в Унгария. Те ги наричат тук „тепертьо” и „тьопертьо”. Абе труден е този език – унгарския. Не ми се удава. Знам само няколко фрази – основи фрази. Май съм ви казвал, че най-много държа да знам 5 неща на всеки език, който съм чувал в дадена страна, в която по един или друг повод ми се налагало да пребивавам. 5 основни фрази…
Като например, „Гладен съм”, дай ми хляб и вода (е, може после и вино или ракия, водка, шнапс, бира и т.н.). После, както дойде, да казвам например „Обичам те” госпожице или малка/мила госпожице и/или целувам ти ръка. После фразата „Господ само знае” или „Господ знае” или „Господ да ни/ти помага” или „Господ да е с теб” или просто Господи! Ти си милостив, нали Господи! Ааа… забравих, най важното е да знаеш как казват „Наздраве! Например на унгарски наздраве е „Еги шегедре”… нещо като „Да ти е сладко”. Е и накрая трябва да знаеш, за всеки пожарен случай, по една яка ругатня. Колкото по-яка и по-натурална толкова по добре. На унгарски знам едни от най-яките ругатни. Е и на сръбски. Ама сърбите са си наши хора и с тях си разбираме почти всичко. Виж на унгарците почти нищо не им разбирам, но мога да ругая по маджарски като един изпечен хамалин на сточна гара или на площад „Македония” в София. Сега ще ме запитате: -Е, пък откъде пък Милчо, научи тоя занаят да ругаеш яко по унгарски? Веднага ще Ви кажа. Живях близо 3-4 години с един унгарец в Армения. Като брат ми стана. Голяма работа е Пища „бачи”. Иначе се казва Ищван, да е жив и здрав поне още 120 години. И да ме посреща винаги и да ме води на „Халаш чарда” (т.е. на рибен ресторант) и да ме гощава там с рибена чорба, с подлютена рибена чорба от шаран с много хайвер. Той, Пища, е професор по същата наука, с която и аз си изкарвам хляба. Та той така силно се изразяваше в някои случаи, например като бяхме аспиранти и наблюдавахме заедно в Армения на най-големия Шмидт телескоп в Бюраканската обсерватория и на телескопа нещо му хрумнеше да ни прави номера и спираше изведнъж в жегата нощем. И тогава „пожар”! Там в Армения е яка жега лятно време. По вечерно започваме работа при 29-30 градуса по Целзий. Голи до кръста и по къси гащи и едва сутрин слагаме по някоя ризка, като станеше 22-23 градуса(по Целзий). И като станеше белята и телескопа спираше, тогава Пища бачи (чичо Ищван, брат ми от Унгария) казваше силно няколко непреводими фрази по унгарски и телескопа… веднага, ама одма, тръгваше без да чака намесата на инженерното тяло. Още тогава, да ви кажа, се уверих в силата на Словото! И да ме пита някой защо се мотках толкова и почнах едва сега да пиша. Нейсе, това е друга тема.

Та пръжките в Унгария ги открих, като пътувах с колата към Германия. С Ладичката още. От отдавна вече пътувам за Германия и все през Унгария. Много рядко минавам през Загреб и Любляна и Караванке. През Сърбия минавам най-често - покрай Београд. През Румъния, чат-пат - през Арменек, Руска домашня, Карансебеш, Арад и Тмишвар (Темишоара). Ама и там има много унгарци и във Войводина и в Арад и МАко и т.н. Та и там унгарските солени фрази са ми от полза. И винаги спирах в Мадяроршаг (Унгария по тяхно му) - малко преди Австрия, в едно селце, Абда се казваше и си купувах по кило пръжки - тогава бяха евтини. И един хляб – унгарски хляб. Един от най-вкусните хлябове които съм ял някога. И веднага ги почвах и докато стигна Виена, ни пръжки ни хляб! Много обичам пръжки, и мек унгарски хляб да ви призная. И бирата им не е лоша. Стига да може да улучите правилната марка. Иначе ако се ръководите само от цената, тук в Маджарско може да купите нещо, което се продава в бирена бутилка, но в същност е сладка и безвредна течност, която употребяват млади майки за да имат повече кърма или други клиенти, които са любители на хубавата бира ама не разбират унгарското четмо и писмо. Иначе бира по унгарски звучи малко странно „шьор”…
Абе спирам до тук с асоциациите.

А най-хубавите пръжки правеше леля ми Дана. Сестрата на баща ми. Една от четирите, която си беше останала да живее на село. Беше женена за лелИнчо ми Първан. Перо – ПерАко. За беда не можАха да отчуват деца. И цялата си любов тя стовари на децата на трите си сестри и на мен. На единствения син на любимия си и единствен брат Кирчо – „Силата”.

Каквото и да напиша оттук натам ще е малко… и трудно ще предам, чувствата си и колко я обичах леля ми Дана. Всяко лято отивахме при нея на село с баба. Страхотно пътешествие беше. Тръгвахме от площад Възраждане в София. С един автобус, като костенурка. Целия багаж, чанти куфари и кошници и бохчи беше натоварен на покрива на буса и завързан с яки въжета. На всяка спирка кондуктора и шофиьора слизаха и сваляха или качваха багаж според случая дали някой слизаше или се качваше. Настанени плътно пътниците леко задрямваха и се унасяха в приятни мисли и спомени. Ако ви кажа че разстоянието София-Перник-Батановци до село от 48-км го взимахме за 4-5 часа….няма до повярвате. Досущ когато ми казаха в Индия, че от Ню Дели до Рурки – 150 км са около 6 часа. И аз не повярвах, но точно толкова се оказаха. (Не съм забравил за пътуването от Кувейт до Харидуар, ще ви го разкажа, ама друг път:)
Слизане качване, дискусии пазарене, пазар… приказка. Аз бях винаги в еуфория. И запявах песен. И не коя да е … ами някоя патриотична. Като „Тих Бял Дунав”! И сега си я пея „Тих Бял Дунав”, но само като пресичаме Дунава. От София до Йена например 5 пъти си я пея понеже пресичаме 5-пъти Дунава.

Но един път ме обзе огромен ентусиазъм и запях „Шуми Марица, окървавена”! Баба ме сръга веднага да спра, аз я погледнах с неразбиране и продължих да пея. И изведнъж човека пред нас на предната седалка стана прав. Въпреки, че автобуса се друскаше и тресеше човека остана прав докато си допея песента. Тогава баба ми Донка, престана да ме ръчка и никой от буса не обели дума. Баба се усмихваше само и каза – Дете! Нещо като извинение. И не я разбрах, тогава защо се извиняваше. И на кой. После обаче с гордост разказваше на всички тази случка, и всички си смееха. И кимаха с глави…

И после леля Дана ни посрещаше, и ме прегръщаше и казваше само „Миле-Пиле!” и ме целуваше леко. Даже не си спомням дали изобщо ме целуваше. Но ме прегръщаше, това го знам със сигурност. При тях, при татковия род не бяха много по целувките. Дете се гали, само като спи казваше татко, и се целува само по косичката.
На баба ми, леля Дана, веднага отделяше най-голямата стая в къщата и там се сглобяваше т.н. „разбой” – тъкачен стан. Баба оправяше кросното и от „дреб” - стари дрехи и одежди тъчеше цяло лято приказни шарени черги! Аз пък мотаех масурите за совалките и тичах из двора и по полето, качвах се за ужас на всички по бунара, за да видя дъното му и се къпех в реката със странното име „Конска”. И ловяхме малки рибета и мренки и лъскавоперки. Леля Дана пък копаеше наблизо „гръстници” (коноп) от който пък баба после тъчеше тежки конопени черги.

Когато дойдеше коледа на село наставаше време да колят свинята. Това беше голям празник. Прасето живееше в кочина и го хранеха всеки ден с ярма. То ядеше лакомо и дебелееше и най-накрая ставаше голяма свиня. Ако не му даваха навреме ярма, то квичеше жално и силно. Никога на съм виждал как го колят прасето. Беше ме страх, но ми беше и любопитно. Но не ми даваха. Рано сутрин ставаше този смъртен акт. По някой път ми се причуваше едно силно квичене, не като това когато прасето беше гладно. А едно отчайващо квичене, все едно то питаше: Защоооо, защоооо, нали добре си живееме заедно, защоооо? …И толкова. После на двора имаше само една заклана свиня – една убита и разфасована свиня, и месото и рибиците, сланината, краката, ребрата, главата всичко отиваше по предназначение. Месото го варяха в казани и го запечатваха с мас, и го пазеха за лятото. За тежката кърска работа по жътва. Част от рибиците ги нарязваха на часа и ги пържеха в мас. Те така вкусно ухаеха. И мъжете, колячи (убийците на прасето), приседнали до печката пиеха ракия и замезваха с прясно свинско пържено месо и бели бъбреци. Аз не обичах тези бели бъбреци, нещо като пържени варени и обелени яйца ми изглеждаха, но от месото си хапвах с удоволствие. Най- много обичах, обаче пръжките. И особено не когато ги изсипваха топли от казана след като отцеждаха маста, а след това когато сутринта изстинеха и се втвърдяваха от студа.
Когато си отивахме, връщахме се в София, леля ни завиваше в една малка бохча, много пръжки и така и в София се блажехме с тях. И спържа – приготвена от дроба и червата и бъбреците на прасето или на свинята правеше леля Дана, но спържата беше деликатес. В нея имаше нарязани чушки и праз лук и някои селски подправки. По един два буркана само ни се полагаха и свършваше бързо. Когато почнах да пътувам по света, те знаеха тази моя страст към спържата и пръжките и винаги ми отделяха моя дял. -Това е за МИлето, заръчаше леля Дана и този коледен армаган така или иначе достигаше до мен.

Сега вече в България няма кой де ме угости с пръжки и спържа. Няма никоя от лелите ми и татко го няма и майка я няма. И леля ми КАта от село Извор-Радомирско, от където е майка ми и която също ми пращаше понякога спържа, и нея я няма. И Вуйчо Ангел от Пазарджик го няма, който пък правеше ненадмината кървавица.
Но още усещам вкуса на лелините Данини пръжки. От тях няма по вкусни. И вкуса на вишните усещам от двора на леля. На дивите вишни от лелиния двор от които баба правеше вишновка. Аз ги берях тия вишни, но никога, не ги виждах разцъфнали. Това тогава не ми правеше впечатление. Пък и рядко идвах на село пролетно време по време на цъфтежа. И не бях, чувал тогава за Дебеляновите вишни. А и татко много рядко споменаваше, че е писал съчинение посветено на Димчо Дебелянов в гимназията, което е било отбелязано като добро. А и сега не мога да видя вишните цъфнали в двора на село. Все когато идва време за цъфтеж, мен ме духа вятъра в лицето. И като се върна на село те вече са прецъфтели и нарцисите и те са прецъфтели и божурите и те са прецъфтели в Цветковата градина. Но има вече вързали и ябълки и джанки и сливи. Особено ябълката петровка обичам. Тя е сладка и рано узрява, но дава плод през годена. Миналата годена, нямаше ябълки петровки следователно тази годена ще има урожай. Затова бързам да се прибера по Петровден за да ги опитам. Ябълките от градината на баща ми на село. И затова вятъра ме духа ласкаво в гърба.

Какво искаше да ни кажеш Милчо, с тия „Пръжки” ще запитате вие? И с право.
Исках да ви кажа две неща: Първо ако някой знае на някой език, който аз не знам (пък и да го знам се тая), тия 5 основни фрази, нека да ми пише. Ще съм му много благодарен.
И второ: Прасето винаги, като порасне става свиня. Докато расте прасето се храни със всякакви буламачи, т.е. то не е много придирчиво. Дай му само да яде! После като порасне и наедрее почват да го наричат свиня. Свинята не мирише хубаво.И накрая и теглят ножа, и я правят на пръжки. Но пръжките от прасето-свиня ухаят добре и са много вкусни. Някои не ги обичат, понеже били тлъсти и съдържали много калории, но аз умирам за тях, независимо дали са шопски или унгарски пръжки. Има и още едно нещо, което искам да споделя с Вас за Свинята и Парсето или за Прасето и за Свинята. То е че: човек да не се радва толкова на прасето и да с мисли за това какви пръжки ще хапне по коледа. Понеже една древна шумерска мъдрост гласи: „На малко прасе и на нов началник не се радвай много….не знаеш каква свиня може да излезе от него”!
Хахааха :)))

А Вие знаете ли как се казва на шумерски „Наздраве”? Аз не. Бил съм в Шумадия и знам как се казва „наздраве” по шумадински, но по шумерски не знам. Та, ако някой знае ще му бъда много признателен да ми каже. А по шумадински наздраве е „живели”!
Живели приятели!

КИ

Буда(пеща) 2009-06-08, 22:50 СЕТ