автор: hristam

Почакай ме, не съм готова още.
Без грим съм слаба. И недооблечена.
Аз съм принцесата на твоите нощи,
която ти поиска. И отвлече.

И трябва да съм винаги изискана,
дори когато съм сама. И гола.
Като икона съм за теб - изографисана -
но съм жена. И спазвам протокола.

Къде ми е усмивката за устни,
с която шепна сладкото "обичам"?
Така целувките ми са по-вкусни
и без значение - какво изричам.

Да не забравя за руменината
със привкус на момински свян и рози.
Краси ме със невинност непозната,
която ти допада. В малки дози.

Вълнува те и блясъкът в очите ми -
потръпваш цял, когато ти намигна.
Добре прикрива фалша на сълзите ми.
/За истински все нещо не достига/.

Почакай, де. Нима си тръгваш вече?
Когато съм без грим май съм ти чужда,
ала и ти ми ставаш по-далечен...
Да се гримирам? Вече няма нужда.