автор: dressy

отвори прозореца жу
да влезе въздуха
преди
всемирната тъга да е обхвала
очите на луната
може да се родиш в сряда
удобно
с лъч на челото
да разбираш йероглифи
сгънати във ветрилото
на бяла госпожа
да си стъпил в златна река
да буташ камъни нагоре
надолу
докато трае почивката Му
или тридневния Мир
нямат значение истините
краят на пътя е един и същ
дишането е онази част
от тайната
както и сънуваните приказки
с действащи принцеси
отвори прозореца жу
и ми дай жилетката против писане
на звуци
преди да те довърша съвсем
ще поспя две нощи
на лявото си рамо
в шушулка от шепот и грах
луната ще ме слуша
в звездна колесница
понесла живота ни навън