автор: Platonika

Изнасилвам столовете с рими.
Щом ми пречат, по масите сядам.
А под масите - трупове миши
ми прошепват унило да бягам.

И аз бягам. Някак безсмислено.
По седалките има скорпиони.
Те се смеят. В очите им виждам,
че не мога да бъда отровена.

Но отравям понякога.Смело.
По седалките пиша със свещи.
Някой шепне унило да бягам.
Но летя. Някак по вещерски.

И събирам телата на мишките.
И събарям с ярост столовете.
Просто те ми пречат да дишам.
А моето място е горе.