автор: baba_yaga

Почти никак с теб не говорихме.
Но заедно тичахме, падахме, ставахме други.
Доста язви със тебе отворихме.
И май няма какво да изгубим.

Гледахме гузно, нямахме право
ръце, тела и очи да преплитаме.
Но заедно тичахме, падахме, ставахме плахо.
И плахо табута разбивахме.

Откраднахме съвест, набрахме си грях.
И пак със теб не се спряхме.
Заедно тичахме, падахме, ставахме някак.
Но …почти истински бяхме.

Достраша ни от думите, свихме платната.
Не тичаме заедно. Будим се.
Вече не падаме. Вече ни няма.
Не остана какво да изгубим.