Лятото
тича
в слънчева риза
с дантели
от пенеста бяла вълнá -
то си играе
на жмичка със бриза,
а над
плажа припада нощта.
Лятото
крие
сънища влюбени
в лунни
пътеки, в очи на звезди...
Още търси
стъпките мои изгубени
от онези
далечни момичешки дни...
Ах, моля те,
лято,
не отваряй писмата -
толкова
спомени в тях тихо болят...
Вече
си тръгна първото ято...
Довиждане,
лято... Есенно
плаче над морето дъждът...