Пий бавно от кръвта ми, да осъмна,
да мога да те видя и на светло.
От себе си сме хукнали навън –
по орбити да съдим за планетите.
Изпивай всяка капчица с любов
или поне с прикрито съжаление.
Предчувствията ни не са съдбовни,
предсърдието ми е… унижено.
Когато свършиш, аз ще съм далече –
при себе си, на моята планета.
И в орбити по пътищата млечни
ще те обичам и без кръв, проклетнице.