автор: jelyaznovski

Вече е добре познат
този факт за Цветоград:
че градът забогатя
в търговия със цветя.
Също е добре познат
втори много важен факт:
че посреща Цветоград
делегат след делегат,
всеки с цел да разбере
как върви градът добре.
/ Ще му се да е богат
всекиму на този свят…/
И самият Цветоград
любопитен е за свят.
Хора много. По света
стават паметни неща.
За успех и за престиж
трябва всичко да следиш.
И изпраща Цветоград
дипломат след дипломат…

И един прекрасен ден
идва Нощникът при мен
и ми казва с таен глас:
- Дипломат ще ставам аз…
/ Аз си трая. Пълен пас!/
- Пръв посланик във Мадрас…-
казва Нощникът тогаз.-
Обясни ми за Мадрас!

- Питаш що е туй Мадрас?
По Мадрас експерт съм аз.
Казвам ти, защото знам:
доста е далеч до там.
Кораб хващаш най-напред,
после хващаш самолет,
после слонът е на ред,
за финал – велосипед.
„Всеки гост зà нас е бог”-
казва там законът строг.
Зà дома да не тъжи
грижат се махараджи,
йоги кичат го с венци
сред тълпа от мъдреци.
Даден му е собствен слон,
и компютър, и файтон,
телевизор с новини,
ако мъж е – три жени.
Ето туй е то Мадрас,
както го познавам аз.

Нощникът се притесни:
- Много са ми три жени!
И не съм съвсем наред,
яхна ли велосипед.
Жалко – страшен е купон,
но замайвам се връз слон…
Май че ще откажа аз
тази служба във Мадрас…

Може би във Свазиленд
ще е по-добре за мен...
Помниш ли, когато ти
за един атлас плати,
наброи добри пари,
после ми го подари.
Всеки ден и всеки час
Свазиленд издирвах аз.
Свазиленд издирвах с плам.
Свазиленд намерих сам.
Аз съм скромен- всеки знай,
но е мърляв оня край:
в тоалетните им там
няма злато нито грам,
даже нямат вертолет
да им носи сладолед…
Май че постът в Свазиленд
много малък е за мен.
Под достойнството ми май
е да служа в оня край!
Тук си ми е най-добре…
Тази мисъл ще ме спре
да обходя този свят
с куфарче на дипломат!
За утеха бих живял
всеки месец в нов квартал…

Ще остане той у нас.
Патриот е, знам си аз!

Стиснах здраво, ей така,
нощниковата ръка
и му казах с нежен глас:
- Радвам се, че си сред нас!
Всеки може дипломат
да е в някакъв си град…
Но да бъдеш ти другар
най-любим на млад и стар
в собствения си квартал –
туй е мъжки идеал!

Браво! Нощникът чепат
си остана в Цветоград.
Шляпа нощем с ходила
и си пее:
Тра-ла-ла…