автор: milcho

x x x

Абе хванах си белята с тоя разказ „Айде дромос”. Но щом като съм почнал, ще го карам до края. Така е, понеже ми е първия досег с „Дивия Запад” или Гръцкия Юг, а ако не знаете, да ви кажа, че Гърция ми е една от четирите най-любими страни от всичките 47 в които съм бил (ама,че фукльо) …та затова продължавам.
Има и друго – спомените ми от това пътуване са толкова ярки, че ги помня тия 10-тина дена по дни и часове. И съм сигурен, че ще ви отегча с детайли, но няма как, не мога да се лиша от тях. Всеки детайл ми е ценен, все едно, че отново пред мен изплуват тия дни и часове: пътуването със самолет до Солун, разходките по Атина, Акропола, престоя в хотел „Царица(куйн) Олга” в Солун, после обратно от Солун до Пелопонес с колата на колегата д-р Астериадис, който ми стана като брат, Стефанионската обсерватория, и запознаството с д-р Василики Цукуди и ХрИстос Пападониу, долината Темпи(валеи) и паметника на мчаратонците по пътя, магазинчетата в Атина и пазарът в Солун, квартала Плака в Атина, пътешествието до Делфи при „оракула”… и накрая за последно черпнята в ресторант-градината, кафаната до Синдагма, където си поръчах една кола и една студена ледена вода за 20 драхми (около 1 долар тогава), които най-накрая прежалих….

2.

Колата спира пред Министерството на Гърция – това което отговаря за моята визита. Шофьора от посолството незабавно ме изоставя и изчезва, и аз влизам горе, като мъкна куфара с яката нова дръжка поставена от баща ми. Посреща ме г-жа Коскулеку. Няма много извинения, само съжалява дето не съм се обадил на информацията на аерогарата, като съм пристигнал. Те ме чакали там, но си тръгнали понеже имали спешна работа и били и с други гости. Сигурно са си тръгнали преди самолета ми да кацне, си мисля, ядосано (най-вече за тия отнети ми 27 долара), но не го показвам - и аз по византийски се усмихвам и взимам заветния пакет с инструкциите. А и парите в брой в един плик, в плика. В драхми! Направо съм шашнат като пресмятам сумата в долари, че е около 250-300 долара… Никога не съм имал толкова валута за лични нужди. Мадам Коскулеку ми казва, че в другия ден след обяд летя за Солун със самолет и ми показва билета. Утре имам среща и със зам. министъра – астронома проф. Леонида Мавридис, шеф на проекта. Не съм очарован, не обичам да летя, а и пак трябва да се движа с такси, но този път те ще ми го плащат, само трябва да кажа в хотела да го извикат един часа преди полета. Но ще летя от друга аерогара на вътрешните гръцки линии. Хотела е наблизо и отивам там пеша. За първи път съм в хотел от такава класа. Боже, чувствам се като кино звезда. Баня, спалня, закуска сутрин…абе направо, си мисля искат да ме спечелят за техния империалистически строй. Затова ме глезят с такива луксове. Сега, боже след стотици пътувания и хотели …направо си спомням с умиление това скромно първо ми „западно” хотелче, в Атина, недалече от Олимпийския стадион, в една затънтена уличка. Сутрин долу имаше едно магазинче, и продавача рано, рано в 5 часа излизаше и пръскаше с вода и подмиташе и без друго чистата улица… а аз си спомнях разказите на дядо ми за конкуренцията… ама тях друг път ще ви ги опиша. И веднага щом си оставям багажа взимам, ей така 100-тина драхми за кураж, не да ги харча! А само за самочувствие и се впускам по атинските улици. Никой не познавам и никой не ме познава. Това чувство много пъти при всички мои пътувания ще ме прави много щастлив. Тази неземна анонимност, ще е наградата ми за всички перипетии и проблеми.

АТИНА! Белият град! Който не е бил в Атина, е пропуснал половината от живота си. Тук е друго. Тук всичко е история и демокрация. И е Европа и от тук почва тя. И моите гръцки колеги и изобщо гърците го знаят това отлично и затова са си гърци и са членове на Европейския съюз от самото начало. А тогава ние бяхме по-напред от тях. Те нямаха и една магистрала през 80-те години, а ние имахме една до Пловдив. Но времето отреди друго за по-умните гърци. И тогава и сега те получаваха/т заплати до 20 пъти по големи от нашите. Не 2 пъти, драги читатели, а 20 пъти…т.е. ако ние получавахме 100 долара по тогавашни оценки, моите партньори получаваха заплати 2000 долара. Останалото са подробности. Е някой пак ще каже, парите не са всичко, Милчо. Така е, аз и сега такъв си останах, но все пак, си е по добре, това което ми написа, като пожелание Митко Динев! А той ги пише едни …не ти е работа:
„По добре е, пише, Милчо, да ядеш макарони с вилица, отколкото да ринеш лайна с права лопата”!!! „Мите, Миттееее уфчерите, Мите станаха уфицери, няма кой да пасе бараките (увците)”…така пък крещеше един нормален луд пред паметника на Хаджи Димитър в Сливен, когато минавах там като войник! Майтап да става бе Уили!

И е жега и, няма да ви разказвам повече за Атина, Сега там е пълно с български гастарбайтери и то официално. Дори и заемат ръководни места в техните атински профсъюзи и затова ги жигосват, тамошните подземни босове. Но малко е да кажа, че бях и съм възхитен от тоя град. И пак ще ходя тази есен там. Но ще съм друг и няма да чуя тоя тоя подканващ келнерски груб глас: Айде дромос!
Понеже и аз съм вече друг!
Много съм друг, а и гърците са други, а и Вие сте други, понеже както твърди Талес от Милет: „Никой не може да влезе два пъти в една и съща река”!
А го е казал това преди около 2600 години!


Милчо КИ

Йена, 2009-05-31 04:13 СЕТ.
Следва „Айде дромос – 3