автор: jelyaznovski

Сирената ни стресна! Бегъл спомен…
Май 2 юни е, май за минута спира
гмежта и сред проблемите огромни
май трябва да застанем мирно.

Възчерен поп молитвено спокоен
търговската пътечка е препречил,
нагърчва се редичка многобройна
пружина е- ще го изхвърли вече…

А циганката с жълтото елече
на слалом край краката ни премита.
тя не е тука, много е далече,
учудена е, даже е сърдита.

Ташкън минута, вече прекаляват!
Шкембе чорбата ще е залоена…
Чиновник някакъв досаден става
и все не спира пустата сирена!

Когато сме край скара, сме щастливи,
учудващо единни и добрички.
Кюфтетата обаче поизстиват,
ще се спаружат с жилави корички.

А розите от крайната сергия
се гушат в разтегателната книга?
Муцунки варакосани да скрият,
защото хубостта не им достигала?…

И аз с позната лицемерна поза,
и както по пазарному е прието,
за мъртвите ще купя тъжна роза-
пребоядисано, поукрасено цвете.