1.Читателят обича да приема нови мисли, чувства и случки. Но главите не трябва да са прекалено големи, за да не се задави.
2.Читателят не обича храната - идеята, сдъвкана на кашичка - иска да си я сдъвче сам. От друга страна, не обича пържолата – авторовата мисъл, да е недопечена или препечена.
3.Читателят не обича всичко да е ясно от самото начало. Дай му загадка и ще осъмне с книга в ръка.
4. Читателят обича книгата да има подправки - любов, битки, интриги. Само не прекалявайте с тях.
5. Читателят обича приказките с щастлив край, но те трябва да звучат правдоподобно. Иначе ще халоса разказвача с възглавница.
6. От време на време стряскайте читателя с неочаквани обрати - беди, наводнения и пр., за да не заспи. И не прекалявайте със стреса - все пак и той е човек.
7. Читателят обича добрия край като мелбата с черешка отгоре. Лошото е, че той не бива да вижда има ли десерт. Така гарантирано ще си го изяде до край. Къде да скрия мелбата? В хладилника? Брей, че любопитно животно!
8. Читателят не обича философските размисли. Те трябва да са на точното място и време, без да показват колко е умен автора. Иначе последният рискува няколко ухапвания.
9. Читателят обича нещо да се случва, но не го затрупвайте с прекалени подробности. Нека сам да види, пипне, помирише. Иначе рискува да се удави, докато стигне брега на авторовата мисъл.
10. Читателят обича да плаче и се смее в определено съотношение. Гледайте да не прекалявате.
Ето защо „Мислителят” на Роден е автор, чудещ се как да напише романа си, а читателите са застрашен от изчезване вид...