автор: Elishka

Какво да ти кажа? Да свия юмрука,
да тропна по масата, или да кресна?
Така сме орисани - в общата люлка
сме двамата само, макар и нечестно.

Но нека опитаме да се престорим,
че тя ни е точно в стила и размера,
че въпреки зимата, вънка е пролет
и малко остана любов да намерим.

Но знаеш, че няма - така си ме стиснал.
Когато ме пуснеш, пет пръста ще имам.
Не си ли усетил, че много ми липсват
разсъдък и вяра? Ела, прегърни ме!

Защо закъсняваш? Какво ти е смешно?
И ти, като мен, на дела и на думи
си винаги бавен. На крачка от нещо.
О, Боже! И двамата с тебе сме луди!