автор: olentangy

/Репортаж от мястото на събитието/

В три сутринта дойде на гости падналият ангел.
Крилата си сакати и превързани размаха.
Понеже опитът за полет беше вял и жалък,
изтръпна махалата от обида и уплаха.

Подпряха портите с тояги. Набедиха го за скитник.
Нахлузиха му примка - вехто коледно чорапче.
И тъкмо да увисне ангелът - горчива питанка -
присъдата премина като сянка през лицата ни.

- Все пак е ангел - казаха - да вземем хляб и вино,
и мед. Да го посрещнем, както подобава.
И ангелът потри една о друга дланите изстинали,
и чух как скърцат като кранове артритните му стави.

И докато решим какво да правим, кой път да поемем,
на восък и на съчки замириса - като в Ада.
Очернена от сажди перушина от небето
изсипа се. И гостът каза: "Гледай! Ангел пада!"