автор: felisia

Загледай се във дъхавите, диви ягоди
приличат на червени сърчица,
които ми пулсират в шепите
за теб си мислех , като ги берях.
Дълбоко рових в старата коприва
забиваха се трънчета в ръцете ми
тревите ме намокриха с роса
и буболече ми пролази през лицето.
А аз берях, но бавно се множаха
упойваха с вълшебен аромат
за устните ти мислих , моите прехапала
и тази нощ едва ли ще заспя.
Отново ще броя овци, звезди и ягоди
ще бродя в тъмнината , като лунатичка
ще се заричам да не гоня вече дивото,
и тайничко от себе си, ще те обичам.