автор: Elishka

Аз не помня
кога те намерих
и какво
си говорихме толкова,
но от няколко педи доверие,
две очи
ми излъгаха болката.

И прогледнах -
от тук до където
ми е ясно,
когато е слънчево.
Колко пъти си исках небето,
но останах
живецът във кълнчето.

Бях добра.
Героиня от басня -
много малка,
почти като зърно.
Заземих се до теб и пораснах -
с две ръце.
И дори те прегърнах.