автор: zinka

Посмя се с него, после го хареса
и тъй като си беше поетеса
покани го в дома си на кафе.

И таралежът на часа прие.
Макар, че го обля студена пот –
не беше имал той във тоз живот
такава снажна дама за другар.
но тази бе с невероятен чар –
очите, чЕлото, ушите-ветрила –
издаваха Голямата жена!
Слоницата подухна го с хобот:
– Ще видиш колко ще ни бъде гот!
Ще се почувстваш истински щастлив,
омайнико, омайнико, бодлив!
Очаквам те във сряда у дома -
по средите съм винаги сама.
Кафе ще пием, сладки ще ядем
и стихове на воля ще четем!”
И таралежът – нявгашен пилот,
сега пазач пред портата на СОТ
усети, че да каже вече „Не!”
най-малко рисково ще е, поне.
Пък и кога в в сърце си си поет –
девизът ти е: Смело и напред!

А времето – как времето лети!
Летят минути, часове и дни –
изглежда сутрин- много, ала не е
и вечер все се питаме - къде е.
Бе събота – а ето стана сряда.
Слоницата от сутринта не сяда –
в домът и курабийки се пекат,
разнася се ванилов аромат.
Дали пък не е влюбена ? Чете
любовните си слонски стиховЕ -
на всяка курабиика – нов куплет,
а всяка нейна стъпка е балет!

В това време ежът е строен на прага.
Да позвъни с ръчица се протяга
и запримигва тъпо-синеоко –
че слонският звънец е тъй високо!
Недостижим звънец и за храбрец
дори било пилот че и певец,
и знае сто и осем хитрини,
и има книга с негови творби...
Какво да стори? Тежката врата
опъна жилите му на врата –
зарита с крак, задраска със бодли –
вратата не помръдваше, уви!

Да беше си отишъл, Ежко драг,
приседнал върху слонския и праг!
Да имах достъп, та да му река,
а аз – не мога да го отрека,
отдавна знаех тъжния финал
и не отричам, че ми беше жал,
ала не можех да го променя –
Съдба е! Значи – нека е съдба!

В един момент слоницата реши,
че много закъснява ежът и
припряно дръпна външната врата
на прага стъпи… /Даже не разбра,
че лекият в ходилото бодеж,
бе от Омайникът-Поетът-таралеж... /
Огледа улицата с трепетни очи
и сърчицето плахо и се сви –
дали забравил е поканата и той?
„Не знаеш що изпускаш, мили мой!”-
прошепна и прибра се бързешком
във своя с аромат изпълнен дом.

То… и на мене ми призля, ами че как –
слоница, таралеж, любов и – праг!

Поуката, читателю, една е –
ще я повторя , всеки да я знае:

Не става дружба, камо ли – годеж,
между слоница с блян и таралеж!