Аз болка съм любовна на емир,
превърнал се в ревнив евнух…
И песен съм сред гордия Всемир,
възвърнал с обич моя дух.
Аз рана съм от чуждите тъги,
трептящи непрестанно в мен.
Но с белите си изворни води
обливам ги и нощ, и ден…
Аз жрица съм от древни времена
на род, обяздвал светове,
развявал смело горди знамена,
живял сред райски върхове.
................................................
Аз воля съм, нарамила света,
но своя свят неразгадала…
Летя без страх към флага на смъртта,
мажорно стихове запяла…