автор: Pipilota

Когато си далеч се чуваствам като скала, безформена и гола.
Когато си далеч потъвам бавно в самота и студ безпомощен.
Когато си далеч и слънцето не мога да докосна с очи, пресъхнали от болка.
Когато си далеч ръцете ми, закотвени в земята, забравят що е полет.
И чакам, чакам да прелетиш над мен, подобно на комета,
да видя само миг поне очите ти - изгарящия пламък.
И само ти си слънце, звезда на скалната ми кожа
даряваща живот и влага, нежен огън.
Сърцето ми повдигаш до небе от щастие.
Попиваш в мен и дишаш обичта ми.

Само за миг да прелетиш над сивото ...

За тебе, за теб стоя оголена от ветрове и хищници
и гледам право горе в синьото и чакам,
защото знам, че пак ще прелетиш над мен
и аз тогава пак ръцете ще протегна, ще махна с поздрав,
любов ще ти подам с върха на пръстите
и ще забавиш своя полет.