автор: valchebnica

* * *

Помниш ли, за първи път когато
се срещнахме и в мене впи очи?
Усетих се нечувствано богата
на цъфнал розов цвят и на мечти.

За първи път щом плахо ме целуна
завихри се от багрен пир света.
Изгубих си душата. В миг фъртуна
отвя без вятър нейде мисълта.

А помниш ли как в бъдното прекрачих?
Пренесе ме през прага в твоя дом.
Луната стана медена погача.
Звездите запремигаха в поклон.

А първият ми стих за теб написан?
Като феерия от фойерверк в нощта
над двама ни се пръсна - до орисване.
Загребвах с шепи рими от страстта.

...

Сега ръка в ръката си почива.
Очи с очи шептят си мълчешком.
Повярвай, старостта ще е красива
щом имаме едно небе, любов и дом.