Изоставил спомена за времето, Аз се шляя из безграничността обрамчила златистите облаци на въображението ми. Сетивата ми копнеят разум а въздухът ми издига светлосивата пепел на съзнателния ми живот.
Събота е. Или вторник?
Понятията пречупват синусоидата на търпението ми в трясъка на разпадащата се координатна система отеква и викът ми за помощ, състрадание и милост.
Събота е. Или е Северният полюс?
Нима аз сам изминах целият този път от екваториалните топилни до айсбергите отекващи със страшен пукот срещу безграничните северни сияния?
Събота е. Или приключвам с въпросите?
Крещя. Седя, повиквам и се обаждам. Набирам номера и пиша. Енергия. Мълчание. Енергия в Мълчанието. Лудост.
Събота е?