| Понякога...само понякога... * * *
Денят поглъща часовете си
и заспива в сита леност.
Замират тихо и камбаните
в камбанария с непотребност.
И раждат се във сънищата
безбожниците демони,
превръщат във кошмари
светите ни бдения.
Сърдита е реката пак,
влачи ядове и мерзост
и отнася някъде далеч
изплютата ни безнадежност.
Едрата луна е сит търбух,
пълен със лъжи от днес и вчера,
а звездите са свещи
на трапезата и за вечеря...
МУЗИКА>>> Ameno-Era
Публикувано от alfa_c на 25.05.2009 @ 20:37:28
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.55 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Понякога...само понякога..." | Вход | 15 коментара (37 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Понякога...само понякога... от joy_angels на 25.05.2009 @ 20:50:48 (Профил | Изпрати бележка) | Леле, че черни краски! Усмихни се, Мариники!
Представи си луната като палачинка и я изяж!
Поздрави :))) |
]
Re: Понякога...само понякога... от kasiana на 25.05.2009 @ 20:51:06 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепно стихотворение!!!
Музиката и видеото към него също!!!
С обич!:))))))))))))))))
Касиана |
]
Re: Понякога...само понякога... от rumi на 25.05.2009 @ 21:12:21 (Профил | Изпрати бележка) | Слушах, четох и гледах с голямо удоволствие! |
]
Re: Понякога...само понякога... от sia на 25.05.2009 @ 21:17:01 (Профил | Изпрати бележка) | Как ме заля сърдитата река... и колко различно е
от вчера настроението ти... и въздействащо...
Какво да кажа... нека да е така - прегръщам те,
майната му, каквото и да значи, ти знаеш -
"понякога... само понякога..."
|
]
Re: Понякога...само понякога... от dimension на 25.05.2009 @ 22:06:23 (Профил | Изпрати бележка) | Аз си падам по "черната" поезия, макар да не смятам, че тази е точно такава.
Но е реалистична.
Искам да ти кажа, Мариники, този стих ми харесва много повече от другите твои, с многото многоточия, които са нежни, нежни...
Надявам се да не ми се обидиш, в този стих има рисунък, лично за мен.
И песента е една от любимите ми, не само моя, знам...
Поздрави и хубава вечер! |
Re: Понякога...само понякога... от mariniki на 27.05.2009 @ 22:23:44 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | благодаря ти, мила Петя...
когато...каквото ни е на сърце...ценя всяка твоя дума...
а песента май е любима на всички ни, с обич за теб. |
]
Re: Понякога...само понякога... от Silver Wolfess на 25.05.2009 @ 22:51:05 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Хареса ми, Мариники! Красив рисунък! Само, ако позволиш "камбанария с непотребност" не ми стои добре, а и не ми говори нищо... Може би "неотребна камбанария"? |
Re: Понякога...само понякога... от mariniki на 27.05.2009 @ 22:30:27 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | благодаря ти, мила Лили...много ценя всяка твоя дума,
ако някога пак публикувам този стих, ще имам предвид съвета ти.
с много обич, за теб. |
]
Re: Понякога...само понякога... от sineva на 25.05.2009 @ 23:13:35 (Профил | Изпрати бележка) | Тази вечер не звучиш мажорно, Маги!
Но пак си създала красив стих.
Харесах и този ти стил на писане.
А луната си е лъжлива и студена, красиви лъчи, но не топлят...
Здравей!:))) |
Re: Понякога...само понякога... от mariniki на 27.05.2009 @ 22:36:53 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | само понякога така ни се струва...мила Синева,
продължавай да гледаш света откъм светлата му страна...
прегръщам те, с много обич, и благодаря от сърце.
|
]
Re: Понякога...само понякога... от fey на 25.05.2009 @ 23:24:38 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога, понякога сме тъжни, гневни, безнадеждни... И цялата природа ни отразява. И е добре да си изсипем настроението в стих.
И на мен ми е безнадеждно и съм сърдита на луната със сит търбух.
А на теб - сърдечна прегръдка, Маги! |
Re: Понякога...само понякога... от mariniki на 27.05.2009 @ 22:40:18 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | fey...мила, понякога...само понякога,
спасението е в обичта и топлината, гневът ни прави нещастни.
прегръщам те, с много обич. |
]
Re: Понякога...само понякога... от doktora на 25.05.2009 @ 23:26:30 (Профил | Изпрати бележка) | !!!...е, това е друга тоналност...
и ти допада, поетесо, истина ти казвам:)))
И така дръж руля, Маги, така дръж!
..и музиката...ах музиката...с обич...мариники-му... |
]
Re: Понякога...само понякога... от prrob на 26.05.2009 @ 03:38:40 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога, но само понякога, всепроникващата тъга и раздиращата болка са толкова необходими, за да осъзнаем цената на надеждата и що е това щастие... И за да имаме шанс да научим уроците си.
...и така до утрото...
С топлина за теб. |
Re: Понякога...само понякога... от mariniki на 27.05.2009 @ 22:50:29 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | права си, мила Кремена...за всепроникващата тъга и болка...
другото е обич, вселенската обич...благодаря ти, от сърце и душа. |
]
Re: Понякога...само понякога... от desengalosh на 26.05.2009 @ 04:08:09 (Профил | Изпрати бележка) | Безпомощно, mariniki! Чети МНОГО поезия. В този опус отсъства ритъм, всеки ред удря предишния. Смисъл почти няма. Тук-там някой образ... но изтъркан. Защо се мъчиш да пишеш? Първо трябва да четеш! МНОГО! |
]
Re: Понякога...само понякога... от desengalosh на 31.05.2009 @ 02:26:40 (Профил | Изпрати бележка) | онзи без дъх (ако не си ти?) не ти прави услуга. Винаги ще се намерят защитници, но ти слушай "врага" - той е безпристрастен. Ако те интересува поезията, разбира се. |
]
]
Re: Понякога...само понякога... от rainy (daring.rain@gmail.com) на 31.05.2009 @ 10:22:19 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Съвършено безпристрастно декларирам, че във МЕН тази драперия от демони предизвика сериозно вълнение по степените на Рихтер. И... Мисля си, твърде безпардонно е да се отричат усетите на другите, ако те са различни. Което твърдение е съвършено излишно, когато липсва априори чувство за толерантност в най-широкия му смисъл, но като примат си позволявам да реагирам примитивно, дори и безсмислено.
Дяволски чувствен стих! И верен. Без да предизвиква жал. Рядка комбинация...
Предложението на Джой е прекрасно, впрочем.
:)
Само където понякога, само понякога палачинката като твърд пестил застава на кривото гърло. Тогава става интересно...
Приеми комплиментите ми за нея, моля!
|
] | |