автор: joy_angels

Седни тук. Не, не до мен.
Седни.
Това ще бъде място за възкръсване.
На мъхеста скала прилича,
в която давят се огньовете по залез,
но не е камък за пред пътната врата,
с който да подпираш късни спомени.
Квадратно, но не е платно,
над жилите на морските вълни опънато
и се белее, като риза на обесен,
ала обесеният тук ще бъде друг.
И топли – като пусната на свобода
обезумяла кръв на жертвено животно,
и гладко е, но всъщност ще боде
подобно шушнещите пясъци в съня ти.
Пред теб стоя – самотно огледало –
с което джунглата препречи пътя ти.
Но нямам блясък.
Не рисувам образи.
За да ме има трябва отразена нежност.
Сега стани. Заключвам този дом -
без тебe той е люлка за възкръсване.
А столът, който приюти те,
е само стол.
И място за сбогуване.