Откъснат повей от тъжен есенен вятър,
се докосна до власинките на летаргичната ми същност...
Освободи се от клетката на клепача ми- сълза...
Сълзата капна върху подреденото платно на съдбата ми...
...потече- и любовно потръпна... в красив акварел.....