Въвеждаща сцена: Нощ. Апартамент. Дискретно осветен коридор. През него шляпа бос, сънен мъж по къси гащи. Тихичко звучи откъс от "Спящата красавица" на Чайковски. Мъжът като на сън влиза в кухнята и доближава до хладилника.
Следващ кадър: Ракурс от долу на горе. Близък план на огромен сребрист хладилник, внушаващ монументалността и величието на египетски обелиск.
Следващ кадър: Мъжът посяга да отвори вратата на хладилника - тя не поддава. Камерата показва как космата му ръка се напряга - без резултат.
Следващ кадър: Отблизо лицето на мъжа - видно е, че дрямката му мигом е изчезнала. Продължава да напъва вратата. От лоното на хладнилника проехтява строг, смразяващ глас:
Ръцете долу!
Пусни врата!
Хладилникът ти
веч е реквизиран.
Нарочен указ има,
подписан от когото трябва.
Следващ кадър: Уплаха по лицето на мъжа. Погледът му молитвено се вдига към върха хладилника-обелиск. Там някъде е емлблемата му, а до нея се вижда звънец, подобен на звънец на входна врата.
Следващ кадър: Мъжът натиска звънеца. Зазвучава мелодия като от мобилен телефон - "Пролетно тайнство" на Стравински. Музиката става все по-полифонична и мощно звучаща. Вратата на хладилника се отваря сама. Вътрешността му напомня театрална сцена, осветена от прожектори.
Следващ кадър: Камерата обикаля рафтовете на хладилника. Кондензът от охладения въздух се превръща в призрачна мъглица. През нея се мярка дебело парче салам, оформено като усмихнато прасенце. До него каничка мляко, в която плува школадова гондола, задвижвана от шоколадов гондолиер. Следва бурканче мед с формата на пчелен кошер. От него с жужуне излитат пчелици и кацат върху стилно подвързана книга. За част от секундата се мярка заглавието й - "Катехизис на асоциалните практики" - проф. Евгений Дайнов.
Глас зад кадър: Хладилници ЗИЛ - СМРАЗЯВАЩИ въображението!