автор: daik

Звезди миросват черното небе,
като утеха дадена всевише,
приспиват чистотата на дете,
която с обичта си диша.
Черницата дарява плодовете.
Под расото от клони нямат свян
и в сладост капките й пълнят бреговете
между протегнатите длан към длан.
Над тях луна нарязана от страх,
че отразява чуждата охота
приема нощното си бдение за грях
понеже се отказва от живота.