автор: razkovnik

Аз съм порта към тази Вселена.
Избрала великодушно до стои отворена.
Избрала болката от всички стъпки, които стъпват на прага й.
Избрала да понесе любопитството на всички воайорски погледи вперени през нея
в другото, което се случва Отвъд.
Аз съм тунела на желанията. Коридора на мечтите. Преход към празнотата.
Защо ли всички се стремят да погледнат през очертанията ми и към това което се открива там?
Защо ли неудовлетвореността от вътрешните пространства в хората предизвиква желанието да минат през мен?
Дали защото им давам надежда за Живот? В други Вселени.
Но какво значение има това коя Вселена ще населиш, ако не оценяш живота който ти предлага тя.
А аз съм само порта.
Между две Вселени.
Аз не ги познавам и двете.
Не съм бил там вътре. Не съм си играл сред полята на Деня и облаците на Нощта.
Не съм се разхождал по дирята от морска пяна оставена върху пясъка на брега на Щастието нито съм се катерил по острите, голи скали на планините на Страданието.
Аз само посрещам и изпращам.
Аз съм само Порта.