Здравей, ветре.
Добре си дошъл.
Поседни си.
У дома е просторно.
Просторно и пусто.
Вземи си, каквото ти трябва.
Разпилей ми брашното,
не ми трябва кърпичка,
че в сърцето ми също е
пустош самотна.
Здравей, ветре.
Как си, приятелю?
Още ли носиш
хвърчила по небето си?
Пускам и аз,
та малчуганите да мечтаят
за чудни земи,
пеперуди и
големи, блестящи звезди.
Добър ден, ветре, мой брате.
Повей си наволя.
Свърни и към мен.
Разроши ми косата.
Разпери ми крилата.
Да политнем двамата –
двама самотници...