автор: galina

След смъртта на баща ми
не мога да пиша стихове,
музиката ме натъжава,
а дъгата не е толкова истинска.
След смъртта на баща ми
не разбирам песента на птиците,
няма кой да ми обяснява
чий глас на коя птица е.
След смъртта на баща ми
не обичам мед с орехи,
няма го гласът грижовен
да ми казва: "От елексира на боговете
хапни си, моето момиче."
След смъртта на баща ми
времето все така тече бавно и невъзмутимо,
но вече е разделено на две -
преди...и след...смъртта му.