автор: sineva

Ден след ден,
нощ след нощ,
поглъщаш и радости.
И не само днешни.
Усмихваш се като дете,
на случайността
и неволно
от дланта ти диша
времето със цветове,
с мириса на диви рози,
поникнали от чувството,
което има власт
над разума.
Толкова са
безнадеждно красиви!
Но понякога от тях
сърцето,цялото
е в рани.
Не му се смее,
не му се пее,
без мисъл гледа
във душата.
А има още празници
да празнуваш!
И да вършиш толкова неща!
Да превързваш рани,
с думата ,,любов,, -
да потърсиш още звезди
и да посрещаш утрото -
от съкровищницата
със цветните неща,
да си запазиш дъгата.
Вървиш...
И в себе си навлизаш...
Никъде не спираш -
пътят е познат.
Даже и ветровете
те познават -
секат светкавиците
пред дните ти,
които се застояват
по - дълго
на тази земя,
научиха се да
преминават откъм
слънчевата
страна
на
планината.