Само един Део стига ли за да кажем, че животът започва отначало, че пролетта е възкръснала отново.
Възкръснала е като птицата феникс от пепелта на родната действителност. Едва ли масовия потребител на масовите „продукти” припозна себе си в лицето на Део и се асоциира с него. Едва ли фотьолните „тигри” сега откриха същността на истинското „сърце и душа”. Едва ли тинейджърите и „бъдещето на България” е чакало до сега за да прозре ценностите от „сивия екран”, та тях ги има в приказките с които на мъниците се отваря прозорец към света. Те и без това по това време не са в дома си, а още по малко пред екраните на „някакво си шоу” с участието на „секакви куковици” измислено от „кви са тиа извратеняци”/край на цитатите/
Е кой по дяволите „майка” ни го натресе този Део? И защо? И как стана? Най-важното, освен ако това не някаква гениална концепция на иновативния продуцент/ски екип/
Въреки че това не е от значение. От значение е, че Део е факт, със своето сърце и душа, със своята драма, избор и израстване, със сакралната си дата/разбирам го лично, защото тя е съкрална и за мен, няколко години по-рано/, все пак това е последния и знаков ден на най-мрачната седмица в старобългарския/или китайски/ календар – „мратинци”/ама това е езичество, пък и много се отклонихме от темата. Факт е и, че Део спечели сърцата на „зрителите”, сърцата или потфейлите, портфелите илинякаква друга тънка и скрита струна, е друг въпрос извън нашата компетенция. Какво и как стана никой не разбра, но „пролетта” дойде. Дойде с Део.”Е го е”.
какво донесе? „сърце, душа, доброта...”!!!
Станахме ли по-добри? Познахме ли добротата? Извади ли нашата доброта на повърхността? Поне един от нас от утре ще е още един Део ли? Има ли други като Део? Сигурен съм. Аз знам. Поне един. Не е Део, Гео, е не е и Гео, но е Гено. Все едно няма разлика. Всичките са една порода. И за Вас знам, сигурен съм, че всеки знае поне за още един Део. Той събуди ли ги? Къде са? Какви са? Има ли ги? Стигат ли? Или е само той? Един Део стига ли?
„Е го, е.”