Какво ли море все пазиш от мен
в своите тайнствени бездни
дали пропилян в щастие ден
в теб надълбокото чезне
или пък русалки с дълги коси
живеят с тебе в мрака.
Вълните се плискат а мен ме мори
въпросът ми отговор чака.
И семпло в небето далече над мен
белее се птичката бяла
но спуска се ниско и чайка уви
прелита предразгавяла