По славата хвърли парцал и отиде в Балкана.
С гърдите пое, аромат от Шибилски мечти.
Верен на себе си, ти до края остана
малка свещичка в световният храм да гориш.
Култови реплики още звучат сред народа:
"Няма не искам. Ще пием ракийка сега..."
Лидер на партия, а не потърси изгода.
Следва безкористно своята свята мечта.
Тръгна натам, където всички ще идем.
Плю на живота - пресъхнал, мухлясал комат.
Даже ръцете ти, също в юмруци изстинаха
за да изстискат позора на целият свят.
Всички сълзи по лицето си, ще изчистя
и ще те търся, звездичка в среднощния мрак.
Сбогом ти казвам от тук, от далечна Силистра.
Ти си оставаш за мен - идеалът Слабак!...