автор: felisia

По дяволите!Много ми се плаче.
И все по дяволите пращам всичко.
Разочаровах моите приятели
и не намирам щастие във нищо.
По дяволите трябваше да пратя
усмивката ти-първата, измамната
а аз , като доказана глупачка
помислих , че за мене си я пазил.
И те тъгувам , като много стара песен,
която не съм чувала отдавна
и посред пролет във сърцето ми е есен
и кърпя спомени , за да прикривам рани.
Усмихвам се на хората навънка
и те си мислят , че съм малко , топло слънце
не предполагат , че без тебе зъзна
и ще ми стигне и едничко зрънце...
Едничко само - зрънце топла обич,
но с твоите ръце да е посято,
за да поникне вярата в сърцето ми,
че Любовта я има още на земята.
По дяволите!Много ми се плаче!
И толкова влудяващо ми липсваш,
че искам да крещя докато чуеш,
че само тебе във живота си съм искала.
И тази нощ ще си осъмна разпиляна
на малки атомчета тъжно съществуване..
По дяволите!
Толкова си жалък!
Дори не знаеш как да се сбогуваш!