На прага седя и се взирам
в зелените тихи дървета
и слушам как нежни сонети
дъждът на листата цитира.
Горящият ден си отива,
пристъпва лилавата вечер.
На вечно пиянство обречен
сълзите небесни отпивам.
И моят дух тихо полита
над черните призрачни клони,
дето вятър капките гони
и грива зелена разплита.
На прага седя и се взирам
и слушам как шушне покоя.
Забравил на лятото зноя
духът ми в листата умира.