автор: shtura_maimunka

По сипеи и по поляни тичам
прегръщам вятъра с ръце,
венци красиви си заплитам,
със глас се смея, от сърце.
Дървета махат ми със клони,
тревите тайни ми шептят,
поточе вика ми от склона,
над мене птиците кръжат.
И славейче от някъде запява
любовна песен във захлас,
вятърът в дует припява...
и май във приказка съм аз.