вървя по булеварди
кръстовища червени
блъскам се в хора
стени и бели зебри
въртя се в кръга
на центробежен смисъл
за ръка ме хваща и издърпва
коженото кълбо на късмета
безгрижна броя тротоарите
призрачни релси
в жестономичен разговор с
механичния влак
ето я моята спирка
бягащи стълби
лъскав асансьор
свърши хаоса на ежедневието
излизам от големия мравуняк
вече съм у дома
обичам кафето горчиво
с малко шум и
много боса тишина
П.С. Макар и сред милиони мравки, всеки има свое малко пространство. Дишайте!