Промити хора, скроени тъй тясно
все говорят за великата българска нация
но достигат в кръчмата на масата в дясно
на цигарено ракиена девалвация.
Души закопчани с цип и зашити
окачени на кръчмарски пирон
лафове, скучни, сиви пребити
като да киснеш на гаров перон.
А светът минава край нас пред вратата
и не му пука изобщо за великата българска нация
в ръцете си носи децата, цветята, своите открития
добрия живот, една еманация.
А ние си умираме бавно в еснафския свят
на дребни клюки и планове мъдри
и сме все не разбрани и огорчени
наранени и наскърбени.
Реална българска масовизация.