автор: KBoianov

...И като усетих страданията телесни, разбрах колко плътта е тленна.
И ужасен извиках към Небесата.
- Господи, Божието Ти слово, що иде върху ми е най-скъпото, което имам! Спаси и съхрани!

Тогава чух глас сребърен на Ангел, що рече.
-Дойди и виж!
И се вамерих върху облаците, на каменна площадка.
Там беше Ангелът, що ме извика- с нозе и ръце сребърни, а останалото-сияйно бяло. И името му беше Офир.
Отпреде Му имаше много скрижали като каменни и върху тях- Божиите писмена.
И като духна Серафимът на дясната ми длан, Духа Свети слезе върху ми.
Той беше ослепителнобяла колона, що гореше право в душата и шепнеше. Думите Му преминаваха като огън през ръката ми и се впечатваха в камъка.
И болеше толкова много, като излизаха през дланта, че извиках.
-Господи, защо боли толкова много?
- То е защото само през сълзите на болката може човек смъртен да прозре Божията Истина и да я напише.
И като завърших наченатото, Светия Дух си отиде, но писмената светеха вътре в камъка.
Но Ангелът Господен видя, че не разбирам всичко и рече отново.
-Дойди и виж!
И се разстлаха облаците, а долу се видя множество от хора- хроми, болнави и страдающи духом. Те нямаха светлина у себе си, само мрак и сълзи.
И като духна Серафимът Офир върху писмената Божии, те се понесоха върху людете.
И колчем докосваха някого, в сърцето му се запалваше сияйно кълбо от светия огън.
Те палеха свещи и възславяха Бога.
И сълзи на облекчение закапаха по лицето ми, че нищо не е било напразно.
А гласът на Ангела извътре в душата ми викаше.
- Няма да погинат Божиите думи, защото с нетленен огън са написани!
Те са Светлина!
Сега и винаги, и во веки веков!
Амин