автор: persian

Епопея на позабравените българи.

На Борис Дрангов.

Дрангов,Дрангов,славно име,
име символ,име зов,
за геройства неброими,
за преданост и любов!


* * *

Научи ти войника свой
да бъде патриот,герой
и неуморно да се бие,
и страховете си да крие.

Кат лъв да хвърля се във боя
за скъпата Родина своя.
Да мрази силно и обича,
живот и младост да обрича.

И винаги да побеждава,
да пази нашата държава,
да мачка свойте врагове
тръбата щом го призове.

Да не предава се докрай,
да люби родния си край
и братята си да обича,
от свойто да не се отрича.

Да знае своя род,език
да бъде всемогъщ,велик,
да бъде горд и несломим,
да бъде твърд,непобедим.

* * *

И нека бъдем ученици,
ний днес на твоите войници
та твойте идеали святи
да станат всекиму познати!

Чрез тях да изградим отново
държава на разум и слово,
на мъдрост и Божествен зов,
на братска обич и любов!

07.02.1999 г.


Борис Дрангов – превъзходен българки патриот, строеви офицер и военен педагог. Роден е в Скопие в 1882 г. Завършил Военно училище в София и Военна академия в Русия. Временно напуска службата си във войската, за да участва в освободителните борби в Македония.
Б. Дрангов е бил силен характер, в който се съчетават рицарска доблест и смелост, публицистичен талант, ненадминато красноречие и патриотизъм, достигнал до степен на религиозен култ. Може би някой ще си помисли, че “такова е било времето”, че Дрангов е вървял по течението. Нищо по-невярно от това. Безукорно предан към род и родина, Дрангов е бил и много критичен към управниците и тяхната разрушаваща армейската боеспособност “реформаторска дейност”. Хладнокръвно и достойно той поема ударите на силните на деня и на техните военни протежета, нанесени му заради разобличаването на безобразията, извършвани когато той е още младши офицер. Като командир на 9-ти Пловдивски полк Б. Дрангов загива геройски при Завоя на река Черна в Македония през 1917 г.

Д-р Г.И.