автор: valiordanov

По реката се носи молитва,
а дълбоко във нейната пазва
моят повик на плитка се сплита.
Всички топли копнежи разказва.

Към голямата морска прегръдка
като сал по вълните се носи.
В подмоли за кратко се вмъква,
милва камъни остри и боси.

Отразява вечер звездите
да блестят като истина свята.
От молитва се раждат мечтите
дето движат безпътния вятър.

Щом просветне, се къпе във злато
все едно, че е слънчева булка
и се люшка спокойна водата
на лъчите на своята люлка.

Спри до мен. Чуй молитвата само.
Усмихни се, дори целуни ме...
Отпусни се на мъжкото рамо
и в прегръдката своя вземи ме.